Красотата е изящество, нежност, фееричност, женственост. Тя се състои не само във външното обаяние, но и в душевната привлекателност. Чарът отразява хармоничното съчетание на отделните черти и елементи, така че да се получи усещане за съвършенство, удовлетворение, наслада и удоволствие както за очите, така и за ума.
Всяка жена желае да се чувства жадувана, бленувана, обичана. За да постигне това от околните, първо трябва да се хареса и възприеме от себе си. Този сайт предлага съвети, с които да разкрасиш тялото и сърцето си, да се заредиш с положителна енергия и да засияеш по-ярко от светлината. Тук ще намериш препоръки за поддържане на лицето, косата, ноктите, за грима, с който да заблестиш още повече, за отпускащите масажи, за диетите, спорта, епилацията и маските, които ще ти помогнат да поддържаш тялото си в привлекателна форма, за начина на обличане и за видовете аксесоари, с които да допълниш чудната си прелест. Ще откриеш още най-новите модни тенденции, световни и български, елегантни и спортни колекции, както и напътствия от самите звезди, директно от Холивуд. Този сайт ще ти позволи да избягаш от сивото ежедневие и поне за миг ще те накара да пристъпиш към света на вълшебствата, блясъка и величието, ще ти даде възможност да се почувстваш като истинска принцеса, горска нимфа или грациозна фея!



Красотата е била ценена още в миналото. Идеалът за красота се е променял през вековете, но дори и в един и същ исторически период възприемането на красотата остава твърде субективно и се различава при различните народи. Симетрията винаги е част от критериите за красота, защото предполага липса на дефекти.
В Древен Египет например идеалът за красота на жена е красиво лице и стройна фигура. Египтяните отделят специално внимание на дрехите, прическата и аксесоарите.
Очите са фокусът, затова се подчертават със специален грим, така че да изглеждат много по-големи и удължени. Очертаването им става с дебела черна (или тюркоазена в по-ранната история) линия, като за материал се ползва пепел, сажди, съединения на медта и оловото като оловен сулфид. Поверието е, че черната линия предпазва от болести и беди. Фактът е, че до голяма степен тя е предпазвала очите от яркото слънце.
Египтянките се грижат много за своето лице и тяло. Те се къпят в благовонни масла, носят леки, почти прозрачни дрехи и използват козметика от натурални продукти. За да овлажнят кожата си, те правят маски от масло от горчив бадем, маруля, кимион и лилия, а за да я ароматизират, я натриват с масло от лимон, мира и кедър. За омекотяване на кожата те използват мед. Според легендата Клеопатра се е къпела в прясно мляко с разтворен в него мед. Започват да използват сапун 1500 г. пр.н.е., направен от животински мазнини, зеленчуци и сол. Египетските жени също така боядисват косата си с къна, а по-късно започват да носят перуки върху късо подстриганите си коси, с цел по-добра хигиена и предпазване от въшки. За устните извличат червена боя от смесица от йод, съединения на брома и растителни оцветители.
До наши дни се е запазил бюстът на Нефертити, който дава представа за понятието за красота на древните египтяни. Самото име на царицата означава „пристигаща красота“. Дори днес издължената лебедова шия, изящно изваяните устни и идеалните пропорции на лицето предизвикват възхищение. Друг идеал за красота от този период е Клеопатра.
В Древна Гърция идеалът за красота е обожествен. Древните гърци се прекланят пред съвършенството, ...
В Древна Гърция идеалът за красота е обожествен. Древните гърци се прекланят пред съвършенството, те изчисляват пропорциите на отделни части от тялото математически и издигат в култ красотата и идеалните съответствия. Според тези изчисления, пропорциите са идеални, ако главата е 1/7 от общия ръст, дланта - 1/10, а стъпалото - 1/6. Центърът на тялото трябва да е на нивото на пъпа. Самото тяло трябва да е меко и закръглено. Еталонът за красота е: ръст 164 cm, обиколка на гърдите 69 cm и обиколка на бедрата 93 cm.
Статуите на богинята на красотата и любовта Афродита се подчиняват на тези пропорции. Един такъв пример за идеала за красота в Древна Гърция е статуята на Венера Милоска, която се счита, че изобразява Афродита. Тя е едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство и е открита през 1820 г. сред развалините на древния град Милос на едноименния остров в Бяло море. Египетските пирамиди и Партенонът са пример за използването на златното сечение (символ за красота и хармония) в архитектурата.
Според древните елини красотата е в хармонията на тялото и ума, външната и вътрешната красота трябва да съществуват в пълна хармония. В основата стои спорта и спазването на диети за хранене, тъй като красотата е именно в здравото и мускулесто тяло. Ежедневно гърците взимат бани, подлагат се на масажи и изпълняват гимнастически упражнения. За лицето се използват маски от брашно и мляко във вид на каша. За очите и миглите използват смес от сажди, яйчен белтък, червено вино и смола.





В Древен Рим символ на красотата е Венера - богинята на любовта. Римлянките също отдават голямо значение на хигиената и взимат бани във вода, ароматизирана обикновено с лавандула или вана с червено вино. Те също използват козметика. За потъмняване на миглите и клепачите се използва така наречения кол - смесица от антимон и сажди. За избелване на лицето те използват креда. В гръцко-римското общество жените носели бяло олово и тебешир върху лицата си.

В епохата на Възраждането каноните за красота стават бледото лице, красивата уста с червени устни, белите зъби и дългите копринени коси на вълни. Към тях трябва да се прибявят дългата изваяна шия и високото чело. По това време жените започват да скубят веждите си и да ги оформят така, че лицето да изглежда продълговато и използвали яйчен белтък, за да избелят и придадат блясък на кожата си. Тази красота може да се види в картините на Тициан и Рембранд, където са изобразени млади закръглени красавици с румени лица. Леонардо да Винчи съхранява идеала за красота на Средновековието и формулира системата на „златната пропорция“, която се е запазила и до днес. Златното сечение (известно още като златна пропорция, златен коефициент или божествена пропорция) изразява отношение на части, за които по-малката част се отнася към по-голямата, така както по-голямата към цялото. То е не само математическо понятие, но и символ за красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Било е познато на древните египтяни и древните гърци. Представата за хармония и отношение e в основата на философските идеи на Питагор.




По време на Викторианската епоха царува строг морал и строги религиозни норми. Козметиката (гримирането) се приемат като дяволско изобретение и са недопустими за жените, особено от по-висшето общество. Бялата, бледа кожа все още е на мода на мода, и дори се издига в култ. Дамите носят шапки с широки периферии и ръкавици, които да ги пазят от слънцето. Бялата кожа се счита за признак на аристократизъм.
Двадесети век се характеризира с „освобождаването“ не жената. Тя става самоуверена, независима, ...Двадесети век се характеризира с „освобождаването“ не жената. Тя става самоуверена, независима, амбициозна, с изискани маниери, В началото на века, през 20-те години на мода идват по-късите рокли и късите коси. Луис Брукс и Глория Суансон олицитворяват женската красота от този период: малки глави, изразителни очи с подчертана линия, изящна усмивка и къса права коса. През 30-те години блестящият холивудски стил става пример за подражание с неговите икони Грета Гарбо и Марлене Дитрих. Малко по-късно Грейс Кели става символ на модна, изящна и елегантна красота. Еталон за красота след нея стават Мерилин Монро, Джина Лолобриджида, Бриджит Бардо, Елизабет Тейлър, Одри Хепбърн и София Лорен. Мерилин Монро се превръща в идол и секс-символ за целия свят. Бурните социални, политически и културни промени на 60-те години налагат и драстични промени в критериите за красота. Британската манекенка Туиги поставя нови стандарти за красота с много слабата си фигура и оттук нататък слаб се счита не само моден атрибут, но и критерий за красота. Настъпва краят на светлия блед тен: лицето е със слънчев загар - символ на природосъобразен начин на живот, в който спортуването заема важно място. През 70-те, 80-те и 90-те години именно се изгражда образа на независимата, силна жена, която се                                                                         стреми към собствена кариера.




Критерии за женска красота през Двадесет и първи век са дефинирани като 90-60-90, ръст 175 сантиметра и тегло 55 килограма. Здравето и закаляването на тялото са издигнати до култ. Фитнесът навлиза във всеки дом. Гримирането се превръща в част от всекидневните задължения на жената, но е лек и едва забележим, давайки предимство на естествеността. За символ на женската красота през този период моат да се посочат Катрин Зита-Джоунс, Анжелина Джоли, Моника Белучи, Синди Крофорд и други. В наши дни красотата е пряко свързана с натуралност и индивидуализъм. Жената на XXI век е красива, ако излъчва здраве, сила, женственост и ум едновременно, като запазва своята индивидуалност.
Уеб сайт в alle.bg